През последните две десетилетия заболеваемостта от сърдечна недостатъчност (СН) се задържа на постоянно ниво в глобален мащаб. СН е състояние, при което сърцето не е може да изпомпва адекватен на нуждите на организма сърдечен дебит.

Различни заболявания могат да доведат до СН – исхемична болест на сърцето, кардиомиопатии, заболявания на сърдечните клапи, артериална хипертония, токсични вещества и др. По-честа е при мъжете, като честотата нараства с напредване на възрастта. СН е прогресивно заболяване, което пет години след поставяне на диагнозата води до смърт при 59% от мъжете и при 45% от жените.

Пациентите със СН имат оплаквания от умора, задух, сърцебиене – в началните стадии при леки физически усилия, впоследствие при по-тежки физически усилия и накрая- дори и при покой.

Лечението е насочено къмконтрол на придружаващите заболявания - хипертония, исхемична болест, захарен диабет, заболявания на щитовидната жлеза, а също и към отстраняване на рисковите фактори като тютюнопушене, алкохол, токсични за сърцето вещества. Оперативно лечение се предприема при наличие на клапно сърдечно заболяване или коронарна болест със значимо стеснение на коронарна артерия. Медикаменти, които повлияват благоприятно симптомите и прогнозата при СН за ACE – инхибиторите и ангиотензин-рецепторните блокери, някои бета-блокери, диуретиците. Дигиталисовите препарати имат определени показания, а при опасни сърдечни аритмии с повишен риск от внезапна сърдечна смърт поставянето на имплантируем кардиовертер-дефибрилатор води до удължаване продължителността на живота.

Лечението на вече настъшила СН е свързано е с около 2 % от общия здравен бюджет на развитите страни – усилията трябва да са насочени към предотвратяване развитието на СН, към навременно и адекватно лечение на рисковите състояния.